СОРТ “ЗАГОРКА”

Създаден  през 1982 г. от кръстосването на меката пшеница “Безостая-1” с твърдата 1131. Принадлежи към вар. Valenciae Körn, т.е. класове, осили, плеви бели, слабо окосмени, а зърната жълти. Нискостъблен тип твърда пшеница с височина на стъблото 85-95 cm. И много добра устойчивост на полягане. Класът е пирамидален дълъг 6-8.5 cm, еректоиден добре озърнен. Зърното е със закръглена форма средно-едро. Повърхността е гладка с плитка бразда и янтърножълта окраска. Масата на 1000 броя зърна е от 38-47 g., а хектолитровата  78-80.7 g. Сортът има задоволителна зимоустойчивост и средна студоустойчивост. Притежава задоволителна устойчивост срещу ръжди и брашнеста мана и много добра срещу праховита и твърда главня. Сортът е високодобивен. Поради по-ограничената братимост на сорта, посевната норма да бъде 450-500 семена на квадратен метър.

СОРТ “ПРОГРЕС”

Създаден през 1990 г.  Основен сорт за страната и национален стандарт за добив. Белокласа осилеста пшеница. Високопродуктивен, с големи потенциални възможности. В системата на ИАСАС през 1989 г. е получен изключително висок добив от твърда пшеница у нас – 834 kg/da. Узрява с 3-5 дни по-рано от сорт Загорка. Формира много едро с приятен жълт цвят зърно (маса на 1000 зърна – 48-55 g). Характеризира се с висока обща и продуктивна братимост. Пригоден е за производство на висококачествени макаронени изделия и грухана твърда пшеница.

СОРТ “ВЪЗХОД”

Приет за оригинален през 1999 г. Представлява белокласа  осилеста пшеница спадаща към вариетет Valenciae Körn, т.е. клас, осили, плеви бели окосмени. Класът е изправен, еректоиден, средно едър по-широк от този на родителските сортове Гергана и Загорка, много добре озърнен. Зърно – средно едро до едро с абсолютна маса на 1000 брой зърна – 49-51 g. С приятен янтърножълт цвят, подходащ освен за производство на макарони, също така и за грухана твърда пшеница. Стъкловидност на зърното много добра – 95-97 %. По хабитус на развитие сорта попада в групата на нискостъблените, от интензивен тип с височина 85-90 cm. с добра устойчивост на полягане. Устойчивост на болести – много добра. При полски условия и на инфекционен фон сорта е показал висока устойчивост на брашнеста мана и черна ръжда и средна на кафява ръжда. Проявява добра сухоустойчивост и много добра зимоустойчивост. Сорт Възход е един от най-продуктивните сортове твърда пшеница. При производствени условия от него са получени добиви от 500-550 kg/da. Високата продуктивност е резултат от много добрата обща и продуктивна братимост, средно едър и много добре озърнен клас и високото тегло на зърната в класа. По биохимични и технологични показатели сорт Възход напълно се изравнява със стандартните сортове. Суров протеин 14-16 %, мокър глутен 30-35 %.

СОРТ “БЕЛОСЛАВА”

Представлява белокласа, осилеста твърда пшеница. Признат за оригинален през 1997 г. Спада към вариетет Valenciae Körn, т.е. клас, осили, плеви бели окосмени. Клас – бял, еректоиден, окосмен, средно дълъг. Брой класчета в клас  20-21, брой зърна в клас 45-50. Тегло на зърната в клас – 1.8-2.2 g, което е по-високо от стандарта с 11.4 до 20.1 %. Зърно- средно едро с продълговата форма и янтърножълт цвят. Стъкловидност над 95-98 %. Абсолютна маса – 43-45 g. Стебло средно високо – 85-88 cm, с много добра устойчивост на полягане. Сорт Белослава е най-нискостъблената твърда пшеница. Сухо- и студоустойчивост – равна на стандарта. Устойчивост на болести – много добра спрямо брашнеста мана, средна спрямо кафява и черна ръжда. По биохимични и технологични качества той е ненадминат; съдържание на суров протеин в зърното 17-19 %, мокър глутен – 38-42 % при стандартни изисквания за мокър глутен 28 %. Потенциал за продуктивност – над 800 kg/da. При производствени условия от него са реализирани добиви над 500 kg/da. Подходящ за по-богати почвени типове. Поради по-ниската братимост от сорт Прогрес следва да се сее с по-висок брой кълняеми семена на квадратен метър – 500-550 бр. Сорта заема 7-10 % от общата площ на твърдата пшеница.

СОРТ “ДЕЯНА“

Сорт “Деяна” е сертифициран през 2008г. Класът е средно дълъг до дълъг – 7.4 cm, пирамидален. Осилите са разположени по целия клас и са по-дълги от него. Глумата е удължена и окосмена. Зърното е кехлибарено жълто, полуудължено и високо стъкловидно над 95 %. По биохимични и технологични показатели като съдържание на суров протеин и мокър глутен, той се изравнява със стандарта. Средно за 3 годишен период на изпитване той е надвишил стандарта с 11.3 %. На естествен инфекционен фон показва висока устойчивост на брашнеста мана и добра на черна и кафява ръжда.

СОРТ „ВИКТОРИЯ”

Сертифициран през 2008г. Сортът е средно стъблен с добра устойчивост на полягане, с висока братимост. Вегетационен период близък до този на стандартния сорт Прогрес – изкласява заедно с него и узрява 1-2 дни по-късно. Има по-изправен от стандарта флагов лист. Класът е среден по дължина, по-широк с дълги осили по цялата дължина. Класът е бял с бели осили, слабо окосмен – var. Valenciae. Характеризира се с жълто зърно с полуудължена форма. Зърното е едро, с маса на 1000 зърна 46-53 g. Характеризира се с висок добив и по-добра фенотипна стабилност от стандарта Прогрес. Има висока устойчивост на студ при полски условия и при изкуствено замръзване. Показва по-добра устойчивост на ръжди и средна устойчивост на брашнеста мана.

СОРТ “ЗВЕЗДИЦА“

Сорт “Звездица” е създаден през2008г. Зърното е кехлибарено жълто, полуудължени стъкловидно – над 95 %. Стеблото е средно високо 95-100 cm. С много добра устойчивост на полягане. Листата са ланцетовидни със сиво зелен цвят. По вегетационен период той изпреварва стандарта с 1-2 дни. На естествен инфекционен фон показва много добра устойчивост към брашнеста мана, черна и кафява ръжда. Средно за 3 годишен период той надвишава стандарта “Прогрес” по добив на зърно от декар с 13.0 %. По биохимични и технологични показатели сорт “Звездица” надвишава стандарта средно с 2.6 до 6.8 %.

СОРТ “ПРЕДЕЛ“

Сортът е създаден през 2010г. Сортът е средно стъблен – по-нисък от Прогрес и подобен на Загорка. Има добра устойчивост на полягане. Вегетационният му период е близък до този на стандартния сорт Прогрес – изкрасява и узрява заедно с него или 1-2 дни по-рано. Братимостта му е по-голяма от сорт Загорка. Класът е бял, с бели осили, слабо окосмен – вариетет Valenciae. Има средна устойчивост на ръжди и брашнеста мана. Зърното е с жълт цвят, средно едро и слабо удължена форма. Характеризира се с високо съдържание на каротиноиди, които предават стабилен цвят на макаронените изделия от него. Сортът носи маркерен ген за високо качество на глутена – гама глиадин 45 и се характеризира с високи и стабилни по години макаронени качества на зърното, което се потвърждава от изпитванията в ИАСАС. Съчетаването на висок добив с много добри макаронни качества на зърното го правят един от най-ценните сортове твърда пшеница у нас.

СОРТ “ДЕНИ”

Един от най- новите сортове на Института – сертифициран през 2012 г. Сортът е с висок потенциал за добив. По вегетационен период се изравнява със сорт Прогрес. Има бял клас, окосмен, вариетет Valenciae. Осилите са дълги, бели, изравнени на върха. Зърното е средно едро 45-48 грама абсолютно тегло. Хектолитрова маса 78-80 кг. Добра устойчивост на брашнеста мана и средна на кафява ръжда. Показва висока братимост и добра студоустойчивост при наши условия.

СОРТ  “ЕЛБРУС”

Един от най- новите сортове на Института – сертифициран през 2012 г. Сортът е много високо добивен (добивен потенциал над 900 kg/da). Сортът “Елбрус” е средно висок – 85-95 cm с много добра устойчивост на полягане. Вегетационен период като стандарта сорт “Прогрес”. Класът е бял и по-сбит от стандарта, окосмен, бял – вариетет Valenciae. Зърното е средно едро (44-47 g абсолютно тегло). Хектолитрова маса около 78 kg. Цвят на зърното – жълт. Стъкловидност на зърното над 75 %, съдържание на протеин – 14-15 %, мокър глутен – 28-30 %. Сортът е устойчив силно на кафява ръжда и средно на брашнеста мана. Много силно братящ сорт с добра сухо- и студоусточивост. Има повишена стабилност на добива по години.

СОРТ РАЙЛИДУР

Сортът е създаден по метода на вътревидовото кръстосване на високопродуктивния сорт ИПК Елбрус и линия твърда пшеница Д-7215, създадени в ИПК Чирпан. Хабитусът на растението е изправен. Сортът е от групата на средно ранните. Растенията са средно високи, с много добра устойчивост на полягане. Класът е бял и окосмен, среден на дължина и сравнително сбит. Осилите са белезникави. Зърното е с кехлибарено жълт цвят, средно едро и високо стъкловидно. Формата му е лека удължена със слабо изразена четчица. Хектолитровата маса на зърното е висока. Притежава добра полска устойчивост на кафява ръжда и брашнеста мана и показва толерантност на болести. Сортът е високо продуктивен,с отлични макаронени качества. Потенциалътму за добив е над 800 kg/da.

СОРТ РЕЯДУР

Сорт Реядур е създаден в ИПК-Чирпан по метода на комбинативната селекция. Хабитусът на растенията е изправен. Средностъблен сорт с добра устойчивост на полягане, а по вегетационен период спада към  групата на средно ранните сортове. Класът е бял с дълги, бели осили, сбит, леко удължен и слабо окосмен. Зърното е тъмно жълто, средно едро с висока хектолитрова маса. Притежава високо съдържание на белтъчини и висока стъкловидност. Има много добра устойчивост на оронване, както и добра полска устойчивост на кафява ръжда и брашнеста мана. Потенциалът му за добив е над 850 kg/da. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната. Сортът е високо продуктивен и с добри качества на макаронената продукция от него.

СОРТ САЯ

Сорт Сая е създаден по метода на вътревидовата хибридизация. Хабитусът на растенията е изправен. Сортът е от групата на средно високите твърди пшеници, като притежава много добра устойчивост на полягане. По вегетационен период спада към групата на средно ранните. Класът е удължен, бял и плевите са слабо окосмени. Осилите са белезникави,  разположени по цялата дължина на класа. Зърното е елипсовидно, средно едро с кехлибарено жълт цвят. Притежава високистъкловидност и хектолитрова маса. Потенциалътму за добив е над 900 kg/da. Средно устойчив на болести. Характеризира се с високи биохимични, технологични и макаронени качестваи представлява интерес за индустрията.

СОРТ ЦЕРЕРА

Сорт Церера е създаден по пътя на вътревидовата хибридизация. Хабитусът на растението е полуизправен. По височина спада към средно стъблените твърди пшеници със средна устойчивост на полягане. Средно ранен сорт.  Класът е удължен, слабо окосмен, често извит и сравнително плосък. Характерна особеност на сорта е червеният (кафяв) цвят на класа и осилите. Зърното е едро, леко удължено с овална форма. То е с характерен за твърдата пшеница жълт цвят и висока стъкловидност. Съдържанието на протеин и глутен отговаря на изискванията за високо качествени макаронени изделия. Потенциалът му за добив е над 800 kg/da. Притежава добра устойчивост на брашнеста мана и средна на ръжди, с проява на толерантност.

СОРТ КЕХЛИБАР

Сорт Кехлибар е създаден по пътя на вътревидовата хибридизация. Високодобивен сорт. Класът е със средна плътност, осилите са белезникави на цвят. Притежава средно едро,кехлибарено жълто зърно, с маса на 1000 зърна 40-45g. Характеризира се  с висока хектолитрова маса  достигаща до 82 kg, висока обща стъкловидност, средно съдържание на протеин и високо на мокър глутен. Сортът е средно ранeн, свисока устойчивост на поляганe. Високо  устойчив е на брашнеста мана и средно устойчив на кафява и черна ръжда.  Сортът притежава висок потенциал за добив над 850 kg/da.

СОРТ ТРАКИЕЦ

Сорт Тракиец е получен по метода на хибридизацията. Оцветяването на осилите е белезникаво, класът е плътен, при зрелост бял (слабо оцветен). Формата на зърното е яйцевидна, с ясно изразен жълт цвят. Хабитусът на растението е изправен и притежава много добра устойчивост на полягане. Сортът е средно ранен, от зимен тип, със средна устойчивост към ръжди и брашнеста мана. Масата на 1000 зърна варира от 41,4 до 46,2 g. Хектолитровата маса достига до 79,87 kg. Стъкловидността през последните години на изпитване е средно над 95%. Потенциалът за добив достига до над 800 kg/da.

СОРТ ХЕЛИКС

Сорт Хеликс е създаден по пътя на вътревидовата хибридизация. Стъблото е изправено и устойчиво на полягане, като попада в групата на средно стъблените твърди пшеници. Класът е бял, слабо окосмен, сбит, леко удължен и еректоиден. Зърното е едро, леко удължено, с овална форма. То е с висока стъкловидност и с характерен жълт цвят за твърдата пшеница. Съдържанието на протеин и глутен отговаря на изискванията за производство на качествени макаронени продукти. Потенциалът за добив на сорт Хеликс е висок и достига до 900 kg/da. Притежава висока устойчивост на комплекс от листни петна, добра устойчивост на брашнеста мана и толерантност към ръжди.

СОРТ ДЕЙЧЕ

Сорт Дeйче е създаден чрез вътревидова хибридизация на селекционна линия Д-7351 и сорт Тракиец и последващ индивидуален и масов отбор в поколенията. Той е представител на зимните твърди пшеници и се отличава с много добра студоустойчивост. Хабитусът на растението е изправен. Попада в групата на средностъблените твърди пшеници и е устойчив на полягане. По вегетационен период се изравнява със стандартите. Класът е разположен еректоидно до края на вегетацията, сравнително сбит и със средна дължина. Класът е окосмен,бял, с бели осили – var.Valenciae. Зърното е средно едро със слабо удължена форма и кехлибарено жълт цвят с много висока стъкловидност. Хектолитровата маса е висока и надвишава 79 kg/hl. По технологични качества, съдържание на протеин и мокър глутен в зърното отговаря на изискванията за получаване на качествена семолина. Характеризира се с добро съдържание на жълти пигменти в зърното и много добро кулинарно качество. Това го определя, като изключително подходящ за макаронената индустрия. Потенциалът му за добив достига до 850 kg/da. Сортът е толерантен към причинителите на гъбни заболявания и притежава висока устойчивост на брашнеста мана и листни петна.

СОРТ ВИОМИ

Сорт Виоми е представител на зимните твърди пшеници. Хабитусът на растението е изправен и попада в групата на средно стъблените твърди пшеници, класът е разположен еректоидно, което придава устойчивост на полягане. Изкласява 2-3 дни по-рано от стандартния сорт Предел. Класът е сбит, средно дълъг, бял, с бели осили и слабо окосмен. Зърното е средно едро, с удължена форма и кехлибарено жълт цвят, с много висока стъкловидност, която е над 90%. Хектолитровата маса в повечето години надвишава 79 kg/hl. Потенциалът му за добив е над 800 kg/da. По технологични качества, съдържание на протеин и мокър глутен в зърното отговаря на изискванията за получаване на качествена семолина. Характеризира се с високо съдържание на жълти пигменти в зърното и много добри кулинарни качества. Това го определя, като изключително подходящ за макаронената индустрия. Сортът е сравнително толерантен към причинителите на гъбни заболявания. Характеризира се с добра студоустойчивост.

СОРТ ДЕЧКО

Сорт Дечко е зимна твърда пшеница. Хабитусът на растението е изправен и попада в групата на средно стъблените твърди пшеници. Устойчив е на полягане. Класът е разположен полу-еректоидно. По вегетационен период се изравнява със стандартите. Класът е сравнителни рехав и дълъг, бял, с бели осили и окосмен. Зърното е едро, с удължена форма и кехлибарено жълт цвят, с много висока стъкловидност(над 90%). Хектолитровата маса в повечето години надвишава 79 kg/hl. По години е със стабилна продуктивност и потенциалът му за добив е висок – над 850 kg/da. По технологични качества, съдържание на протеин и мокър глутен в зърното, отговаря на изискванията за получаване на качествена семолина. Сортът е толерантен към причинителите на гъбни заболявания. Притежава добра студоустойчивост.

СОРТ ЧИРПАНЧЕ

Сорт Чирпанчее създаден чрезвътревидова хибридизация (линия Д-7261 × Е-76/08 – интродуцирана линия от Симит-Мексико) и последващ индивидуален и масов отбор в следващите поколения. Той е представител на зимните твърди пшеници и притежава добра студоустойчивост. Хабитусът на растението е изправен. Попада в групата на средностъблените твърди пшеници, устойчив на полягане. Вегетационният период е по-къс от този на стандартите. Класът е средно дълъг, разположен еректоидно и сравнително сбит (плътен). Класът е силно окосмен, бял на цвят, с бели осили. Зърното е средно едро, с умерено удължена форма и кехлибарено жълт цвят, с висока стъкловидност. Хектолитровата маса е висока и покрива изискванията. По технологични качества, съдържание на протеин и мокър глутен в зърното отговаря на изискванията за получаване на качествени макаронени изделия. Характеризира се добри кулинарни качества. Потенциалът му за добив достига до 850 kg/da. Сортът е толерантен към причинителите на гъбни заболявания и притежава средна устойчивост на брашнеста мана и кафява и жълта ръжда и висока на листни петна.

СОРТ ИЛИРА

Сорт Илира е представител на зимните твърди пшеници. Хабитусът на растението е изправен и попада в групата на средно стъблените твърди пшеници, класът е разположен еректоидно, което придава устойчивост на полягане. Характеризира се с до 2-3 дни по-дълъг вегетационен период от стандартите. Класът е сбит средно дълъг, бял с бели осили и слабо окосмен – var.Valenciae. Осилите се разперват в хоризонтална посока спрямо класа. Зърното е средно едро с удължена форма и кехлибарено жълт цвят с много висока стъкловидност, която е над 95%. Хектолитровата маса надвишава 80 kg/hl. Потенциалът му за добив е над 1000 kg/da. По технологични качества, съдържание на протеин и мокър глутен в зърното отговаря на изискванията за получаване на качествена семолина. Характеризира се с високо съдържание на жълти пигменти в зърното и много добри кулинарни качества. Това го определя като изключително подходящ за макаронената индустрия. Сортът е толерантен към причинителите на гъбни заболявания и притежава висока устойчивост на брашнеста мана и листни петна.